Триточкова програма за стабилизация на България

Три прости действия за преодоляване на бюджетен дефицит, стабилизиране на страната и изкарване бизнеса на светло.

Един от основните проблеми на Министерството на финансите е събираемостта на данъците и осигурителните вноски. Друг проблем е, че 90 % от фирмите в България, в частта с трудово - правните взаимоотношения с персонала са в сивия сектор. 

Вярно е, че данъчната ставка от 10% е една от най - ниските в ЕС, но въпреки всичко голяма част от търговските обороти са на тъмно. Не мисля, че въвеждането на касови апарати с постоянна връзка с НАП ще реши проблема - да ефект ще има, но няма да е очаквания / с изключение за фирмите произвеждащи и търгуващи с тези устройства /. 

Защо при ниски ставки се крият обороти? Крият се най - вече заради данък добавена стойност. А едноличните търговци имат и друг стимул за укриване - изравнителните осигурителни вноски, които откровено казано са жива недомислица и предпоставка за сив сектор. Донякъде и демотивиращите 15 % ДОД спомагат за скриване на обороти от едноличните търговци. 

Усилията на правителството и в частност на НАП би трябвало да се съсредоточат върху контрола за начисляване и събиране на ДДС и стимулиране на работодателите да извадят заплатите и оборотите на светло. Лично аз виждам следните решения: 

1. Осигурителните вноски трябва да бъдат изцяло за сметка на работника, тъй като той е единстеният им ползвател. Ангажимент на работодателя ще бъде тяхното начисляване, удържане и внасяне в бюджета. Какво решаваме по този начин? Първо - работодателят няма сметка и интерес да крие реалната сума, която изплаща като възнаграждения - т.е. работната заплата излиза на светло и същевременно с това се повишава събираемостта на осигурителните вноски. Второ - работникът се осигурява на действително получени доходи, т.е. няма да е вече на минималния осигурителен праг, а през годините ще формира една доста солидна основа да прилична пенсия. Премахване на годишното изравняване на осигурителните вноски за едноличните търговци и намаляване на ставката на ДОД за тях на 10% ще спомогне за тяхното "легализиране". Държавни служители, полицаи, военни и други привилегировани служители, вече сами да плащат осигурителните си вноски и дължими данъци. Бюрократичният персонал в Държавата е многоброен, некадърен / в по - голямата си част / и най - вече - неефикасен, така че няма основание да бъде дотиран за наша сметка. 

И тъй като не сме социална държава, а само се правим на такава, Правителството трябва да спре дотирането и толерирането на недобросъвестни части от обществото. Който плаща данъци и осигуровки, той ще ползва обществените блага, къде безплатно, къде с намаление. Който не внася данъци и осигуровки - плаща за всяко социално благо по нарочно създадена тарифа. За да не бъда обвинен в крайности, допускам че е необходимо, държавата да финансира болници за социално слаби и хора в неравностойно положение / но в ограничен брой / и социални домове за деца и възрастни. 

2. Задължителна регистрация на всички стопански субекти по смисъла на ЗДДС. Първоначално ставката може да се запази на 20 %, но след определен период, необходим за стабилизация и адаптация е препоръчително да бъде свалена до 15%. ЕДИННА СТАВКА ЗА ВСИЧКИ, без диференциация т.е. да няма организации с 9%, други с 20% и ред подобни субекти, които се мъчат да убедят всички, включително и себе си, че специално за тях ДДС ставката трябва да е различна. Какво постигаме с това? Първо - увеличение на стойността на данъка, внасян в бюджета и второ - до голяма степен контрола по начисляването на ДДС преминава в стопанските субекти. Лихвите по невнесен ДДС трябва да бъдат стряскащо високи, за да демотивират идеите за невнасянето му. И трето - всички стопански субекти се третират еднакво - всички начисляват ДДС, плащат ДДС и ползват данъчен кредит. След като всички участници на пазара / без крайния потребител / ще бъдат регистрирани по ЗДДС, патентният данък ще остане в историята. Като налог той е приложим единствено за свободните професии, като шивачи, обущари и други занаятчии / регистрирани в съответните задруги /. 

3. Ефикасни данъчни облекчения за крайния потребител. Крайния платец на всеки косвен данък е крайният потребител, т.е. всички ние. Крайно време е, НИЕ да имаме определено влияние върху фисксалната политика в държавата. За целта е необходимо да бъдат въведени определени облекчения като Cash back, примерно на 10 % от платения ДДС от крайния потребител за съответната финансова година. 

Платения данък ще се доказва с касови бележки и / или фактури. По този начин крайният потребител ще ИЗИСКВА от търговеца КАСОВА БЕЛЕЖКА и / или ФАКТУРА - т.е. ще бъде фактора, който ще изкара оборотите на светло. 

Това са мои разсъждения по темата, която навярно интересува всеки от нас. Не претендирам, че съм светило в областта на макро икономиката или публичните финанси. Ако Правителството има желание, може да направи допитване до народа и вероятно ще се убеди, че в по - голямата си част нещата се покриват с настоящето изложение. 

Естествено всяко макро - икономическо решение има огромен политически резонанс, особено ако е по - радикално. Напълно разбираемо е, че при налагане на точка 1, ще се надигне страшен вой, най - вече от всички профсъюзни и синдикални организации в страната. За съжаление, те повече пречат и гонят свои политически цели, отколкото реалната защита на своите членове. Точка две ще срещне съпротивата на организациите на работодателите, а вероятно точка 3 на самото Министерство на финансите. Въпреки всичко, за стабилизиране на България и заемането на полагаемото ни се място в Европа и света, колкото и непопулярни да са тези мерки, то те са крайно наложителни. Нека се надяваме, че сегашното Правителство наистина ще демонстрира волята си за промяна и реформи. В противен случай, след няколко години е напълно вероятно да сме в положението на Гърция. Но ако Гърция я спасяват всички, то бъдете сигурни, че за нас никой няма да си мръдне пръста. Нека си помогнем сами, за да ни помогне и Господ. 

Снимки: Интернет